Думите са енергия: Всичко, което изричаме, се връща при нас

Думите са енергия: Всичко, което изричаме, се връща при нас

Думите не са просто звук. Те са вибрация, посока. Те са програма, която записваме дълбоко в своето подсъзнание и след това започваме да живеем така, сякаш е истина. Понякога дори, без да осъзнаваме.

Всеки ден водим разговор със себе си. И точно този вътрешен монолог изгражда живота ни. Начинът, по който мислим. Начинът, по който обичаме. Хората, които допускаме до себе си. Работата, която избираме. Реалността, в която живеем.Защото човек първо изговаря живота си и чак след това започва да го преживява.

Колко често си казваме:

„Не мога.“

„На мен хубави неща не ми се случват.“

„Пак ли на мен?“

„Защо все аз?“

И без да разберем, влизаме в ролята на жертва. Започваме да вярваме, че животът е срещу нас, че светът ни наказва, че нямаме сила да променим съдбата си. Но истината е друга. Думите, които повтаряме, се превръщат в убеждения. Убежденията се превръщат в избори. А изборите - в нашата реалност. Когато говорим с омраза, когато клюкарим, когато осъждаме, обсъждаме, когато обиждаме или злословим зад нечий гръб, ние не нараняваме другия толкова, колкото разрушаваме собствената си енергия. Всичко, което изпращаме навън, намира път обратно към нас под различна форма, в различен момент, но винаги се връща.

Животът е огледало. Той не чува само какво казваме на другите. Той чува и това, което шепнем на себе си в тишината. Затова е толкова важно какви думи използваме, защото думите са енергия. Те могат да лекуват, но могат и да разрушават. Могат да създадат човек, изпълнен със светлина или човек, изгубен в собствените си страхове.

Да мислиш позитивно не означава да живееш в илюзия, че няма трудности. Животът винаги ще ни среща с предизвикателства. Ще има болка, загуби, уроци и моменти на съмнение. Но, когато сме се научили да говорим с любов към себе си и към света, преминаваме през бурите по-силни, по-осъзнати и по-спокойни. Позитивното мислене не променя само обстоятелствата. То променя човека, който преминава през тях. И може би неслучайно народът ни е казал: „Каквото повикало - такова се обадило.“ Българската мъдрост винаги е знаела нещо, което днес все повече забравяме, че всяка дума носи сила. Всяка мисъл е семе. А животът ни е градината, в която тези семена израстват.

Затова избирай думите си внимателно.

Говори със светлина.

Говори с благодарност.

Говори с вяра.

И най-вече, говори така, сякаш животът те чува, защото Той наистина те чува.

За да промениш начина си на живот, промени думите си, не само към другите, но и към себе се!!!

 

Руми

0 коментара

Оставяне на коментар