Възрастта не е причина да се отказваме от това, което ни носи радост и ни кара да се чувстваме добре. Миналата година бях със семейството си във Виена и на това пътуване с нас беше една дама от Сливен заедно с нейната внучка. Ниска, полу-прегърбена, ходеше бавно, говореше спокойно, с плетена пола, обута с маратонки ... и с лилав маникюр. Лицето й излъчваше смирение и благост. Само в първия ден бяхме заедно, с нас обиколи почти всички забележителности, които имахме с екскурзовода, а там разстоянието не е малко въобще. В следващите дни не се виждахме, всеки си имаше места, които да посети, набелязани магазини,където да влезе, традиционно меню и кафе Меланж, които да опита.
На връщане кацнахме късно на летището в София, аз слязох последна от самолета и преди лентата за багажа настигнах въпросната дама... Пак така бавно ходеше и я попитах дали й е харесала Виена и на колко години е. Тя се обърна и ми отговори: "На 78 години съм. Много, много ми хареса, много съм доволна и пак ще отида, аз обичам да пътувам."
Бяха само две изречения, но от тази малка и приведена жена лъхаше ентусиазъм и вдъхновение, които в много млади хора не виждам. Затова пак ще кажа - ВЪЗРАСТТА НЕ Е ПРИЧИНА ДА СЕ ОТКАЗВАМЕ ОТ ЛЮБИМИТЕ СИ НЕЩА И ЗАНИМАНИЯ, ЗАЩОТО ТЕ ИЗПЪЛВАТ ЖИВОТА НИ СЪС СМИСЪЛ И НИ КАРАТ ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ ПЪЛНОЦЕННИ ЛИЧНОСТИ, НЕЗАВИСИМО КОЙ НА КАКВА ВЪЗРАСТ Е, дали е по-млад или на по-зряла възраст. Отново опираме до личен избор, нагласа и желание, а те са само и единствено наши!
И може би точно в това е тайната колко смело мечтаем, колко често си позволяваме да чувстваме, колко свободно живеем. Възрастта е просто календар, но духът… духът е безвременен. И когато следваме радостта си(за която писах в предния ми блог пост), когато се движим по пътя с любопитство, с вдъхновение, с благодарност и вътрешно сияние, тогава всичко става възможно на всяка възраст - на 18, на 48 или на 78. Животът винаги отговаря на онези, които не спират да го обичат. Отново личен избор!
Бъдете вдъхновени!
Руми
0 коментара